БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
март 2024 |
»» |
|
|
|
Глог 16:01 |
|
Книжовна премиера |
Уважаеми колеги и приятели,
заповядайте на премиерата на
книгата "Непознатата Гóра"
от Веселка Тончева
(Импресарско-издателска къща "Род", 320 стр., С., 2012)
на 24 януари (четвъртък) 2012, 19 ч.,
Централен дом на архитекта - ул. Кракра №12
Книгата ще представят доц. д-р Петко Христов и доц. д-р Наталия Рашкова
(Институт за етнология и фолклористистика с Етнографски музей - БАН)
Премиерата ще бъде придружена и от етнографски филм "Сватба в с. Шищавец" (Гора, Албания), реж. Екатерина Минкова
Информация за книгата:
В България Гора и гораните са почти непознати. Областта е разположена между планините Шар, Кораб и Коритник, на териториите на днешните държави Косово (19 селища), Албания (9 селища) и Македония (2 селища).
Книгата „Непознатата Гора” се състои от две части.
В теоретичната първа част е направен обзор на историята на областта: От първите споменавания на името ѝ в документални източници от Средновековието, през подялбата на територията ѝ през 1925 г. между Кралство на сърби, хървати и словенци и Албания, до наши дни, когато по-голямата част от горанските села са включени в най-новата европейска държава – Република Косово (2008 г.). Представена е и гледната точка на самите горани за собствения им произход и история, за миграциите на тяхната общност, за стария и новия поминък – овчарството, гурбетите, печалбарството, в т.ч. сладкарството, и др.
Първата част съдържа информация за говора на гораните – наричан „горански” или „нашенски”, и различните му припознавания в балканския езиков контекст. Тук се разисква и въпросът за религията на общността – ислям, който обаче е приет доста късно (в Гора има християни до средата на ХІХ век), поради което паметта за християнското минало у гораните е силна. Важен проблем при проучването на гораните е този за тяхната идентичност: Кои са те? Как се възприемат в различните балкански държави? Как се самоопределят? Всички тези изследователски аспекти са посветени на гораните като общност, населяваща двата дяла на Гора – Призренска (Косовска) и Кукъска (Албанска), но емпиричният материал, който е използван, е събиран сред гораните в Албания. Те са значително по-слабо изследвани и акцентът в книгата е поставен върху тях.
В края на първата част е представена традиционната култура на гораните в Албания. Етноложки е описана календарната и семейната обредност, както и традиционните музика и танц на гораните от селата Шищавец и Борье, Кукъска Гора.
Втората част на книгата е оформена като приложения, съдържащи теренни материали, събирани в с. Шищавец – интервюта по различни теми, кратки словесни форми, както и песни (частично нотирани), които за първи път се записват и обнародват в България, а и на Балканите.
Съавтор на Приложенията в тази книга е Ндричим Ука от с. Шищавец, с когото В. Тончева заедно записва на терен и благодарение на чието съдействие работата в Гора е пълноценна и ефективна. Негова е идеята за книгата: за събиране на материали от албанската част на Гора и по-конкретно за изследване на родното му село – то безспорно е едно много интересно, доста голямо и живо село с история и културна памет. Тази идея обаче се оказва ограничаваща, тъй като Гора функционира като единен регион с обща история до преди по-малко от 100 години (1924-1925 г. Затова и книгата разкрива в по-широк контекст гораните като общност, но фокусът все пак е върху албанската част на Гора, която има доста по-различна историческа траектория именно поради попадането си на албанска територия.
Веселка Тончева (автор и записвач) е доцент, доктор, в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изследва славяноезични общности в Албания.
Ндричим Ука (записвач) е горанин, роден в с. Шищавец, Гора, Албания. Студент е по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.);
|
17 Януари 13, 16:01
|
|