|
|
 Глог 20:58 |
|
|
В памет на Жил Венстейн |
Видният османист Жил Венстейн, титуляр на катедрата по турска и османска история в Колеж дьо Франс, почина на 5 февруари 2013 г. в Париж на 67 годишна възраст.
Роден в Париж на 18 юли 1945 г., Жил Венстейн израства във високообразовано семейство, но докато любовта на бащата към театъра и изкуствата го превръща в университетски преподавател в тази област, синът може да послужи за олицетворение на добрия ученик, обсебен изцяло от учението. След като завършва гимназия с пълно отличие, постъпва в Екол Нормал Сюпериор (1966 г.). През 1970 г. се дипломира като историк в Сорбоната. Дипломирал се е и в Националното училище за живи източни езици.
От 1972 г. е асистент в Екол пратик де от-з-етюд (l'Ecole pratique des hautes études, през 1975 г. е преобразувано във Висша школа по обществени науки, EHESS) и тук подготвя докторската си дисертация. Ученият бързо изкачва стъпалата на научната йерархия и наскоро след защитата на държавен докторат (1986 г.) става directeur d'études (1988 г.), което приблизително може да се преведе като професор. През декември 1998 г. е избран за член на Колеж дьо Франс, но продължава да преподава и в двете институции.
Жил Венстейн участваше в ръководството на списание Turcica, посветено на изучаването на тюркските култури и преди всичко на историята и културата на Турция и Османската империя. Той беше член на Съвета на ориенталистите в CNRS френският национален научен център), на Научния съвет на Френския институт за анатолийски изследвания в Истанбул и на Френския институт за изучаване на Средна Азия.
Жил Венстейн работи в областта на османската палеография и дипломатика, проучвайки внимателно и неуморно кореспонденция и полузабравени архивни сбирки в Истанбул, на Балканите, във Венеция и Рим … Интересуваше се от всичко: от предизвикателствата пред обществото, оттърговията и данъчното облагане, от света на висшите чиновници, както и от този на робите. Изследваше отношенията на Високата Порта със съседите й, наред с механизмите на наследяването на султанската власт. Съвместният му труд с Никола Ватен „Трус в сарая“ (Le Sérail ébranlé. Essai sur les morts, dépositions et avènements des sultans ottomans (XIVe-XIXe siècles, 2003) е блестящ образец на политическа антропология.
Задълбочен изследовател, но и продължител на столетната традиция на туркофилството във Франция Жил Венстейн в досие по темата в броя на списание L'Histoire от април1995 г., застъпва становището, че понятието турски геноцид срещу арменците не е достатъчно документално обосновано. Без да отрича извършените престъпления, отнели живота на стотици хиляди хора, той се противопоставя на това определение за събитията от 1915 г. Припомнено пет години по-късно, това мнение ще му донесе унизително нисък резултат при гласуването за кооптирането му в Колеж дьо Франс (18 „за“, 15 „против“ et 2 „бели“).
Този удар сякаш ускорява и заболяването му, което го принуждава да се оттегли в пенсия. Все пак остава остава споменът за учения с широка култура, остра наблюдателност и несравнима работоспособност, както и забележителното му творчество.
Пълна библиография вж. на следния адрес:
http://www.college-de-france.fr/media/gilles-veinstein/UPL43496_PUBLICATIONS_GILLES250607.pdf |
| 22 Февруари 13, 20:58
|
|
