Етнология, Фолклористика, Антропология (ЕФА) : ИДЕИ и ТЕРЕНИ

Този текст е провокиран от частното ми посещение на празника Хелоуин в едно ямболско училище. Хелоуин се празнува в ОУ "П. Р. Славейков" трета година, иницииран е от работещия в училището доброволец от Корпуса на мира. Празникът се провежда на открито в двора на училището. На 31.10.2008 г. в двора се тълпяха десетки маскирани деца: феи, вещици, принцеси, зомбита, мумии, тикви, Батман, кукер, плашило, Пипи Дългото чорапче… Децата се забавляваха с игри - захапване на ябълка в леген с вода без помощта на ръцете, откриване сред храстите в училищния двор модели на тиква, разпознаване на анатомични органи с вързани очи. При последната игра детето със завързани очи бърка в едва отхлупена кофа и трябва да разпознае какъв орган докосва. Ролята на мозък се изпълняваше от карфиол, черва бяха сварени макарони… Победителите получаваха лакомства. Последва конкурс за костюм и маска, а когато се здрачи, бяха запалени изработените от децата тиквени, динени, портокалени фенери, също включени в конкурс. Атмосферата беше карнавална, децата се забавляваха.

Хелоуин днес е известен като американски празник, но корените му са в келтската Нова година, празнувана в края на октомври и ознаменуваща края на лятото. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между живи и мъртви и сенките на починалите през годината целят вселяване в живи тела. Според митичното мислене при преломни социални и календарни моменти световете се отварят за мъртвите и се осъществява пренареждане, преобръщане на Космоса. Предпазвайки се, келтите гасели огъня в огнищата и се маскирали страшно - с животински кожи и глави. Този тип маскиране има аналог в традиционните български маскирания - през Мръсните дни и през Сирната неделя, когато, отново през календарни преломи, идентифицирайки се с чудовищата, които представят, кукерите, коледжаните, бабугерите, василичарите участват в пренареждането на космоса. Преобразявайки себе си, маскираните противостоят на нахлуващите демонични сили, преобразяват времепространството, ориентирайки го в позитивна посока, осигуряват необходимата жизнена хармония(Вж Михайлова 2002). Постига се природен и социален баланс.

През 43 г. пр. Хр. римляните завладяват келтите и настъпва наслагване на Хелоуин, римския празник Фералия (свързан с почит към мъртвите) и деня на римската богиня на плодородието Помона. Култът към Помона днес е жив в хелоуинските игри с ябълки (паралел със символиката на ябълката в българската сватба, на Коледа). Ирландската игра, при която с уста се улавя ябълка, висяща на връвчица, в традицията ни има отвнетник "хамкането" на Сирни Заговезни.

През 853 г. папа Бонифаций ІV утвърждава 1.11. като ден на Вси Светии, ден за прослава на християнските светци и мъченици, на англ. AllSaint’sDay, Hallowmas, AllHallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на Вси Светии, палели огньове (подобно на огньовете за Сирни Заговезни в българската традиция). В средновековния английски език наричат празника AllHallows’Eve или съкратено Хелоуин, както е познато в САЩ и днес. По-късно (1000 г.) 2.11. бива възприет като AllSoulsDay - ден за помен на обикновените мъртви. Началото на ноември има поменална специфика и в Латинска Америка и Испания (LosDiasdelosMuertos), и в България (Архангелова задушница).

1840 г., подгонени от лошата картофена реколта, хиляди ирландци се заселват в САЩ, разпространявайки празника. В края на ХІХ в. Хелоуин е всенароден празник в Щатите, отбелязван с веселия и маскаради. Включвал вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскирали в страшни костюми. Появила се практиката “trick-or-treat” (почерпка или пакост). Девойките гадаели името на жениха си (подобно на мълчаната вода на Коледа у нас). Мистично настроените американци излизали през нощта на пътя, надявайки се да срещнат вещица. Борбите на властите да демистифицират празника го превърнали в празник с шествия, конкурси, концерти. Буйното младежко веселие често завършвало с масов вандализъм (което се случва днес в някои европейски страни). Около средата на ХХ в. хулиганските прояви били овладяни и оттогава празникът е по-скоро детски. През последните години отново се покачва възрастта на празнуващите Хелоуин. В маскирането сред младежите се наблюдава тенденция към еротични акценти. В България Хелоуин се празнува от няколко години. Празнуват основно деца в езикови училища и младежи.

Основни атрибути на Хелоуин – тиквеният фенер – “Светещият Джак” (може да е и от цвекло, картоф, ряпа, кратуна). В България е познат от преди инвазията на Хелоуин – фенер от диня или тиква, изработван за забавление на децата без връзка с конкретен ден в календара. Сладкишите са сред причините децата толкова да харесват този празник. Сладкарската промишленост в англоезичните страни на Хелоуин достига приходи, сравними само с тези на Коледа. Плодовете на Хелоуин са ябълките, орехите (аналогия със символиката на същите плодове у нас на Коледа). Декорациите също са немаловажни. Редица сайтове предлагат идеи за призрачна домашна украса - сух венец с черепи и окървавени гумени пръсти на вратата, изкуствени паяци и прилепи, паяжини от прежда, гирлянди от светещи тикви… Домашната декорация за Хелоуин не е възприета в България поради няколко причини. Кървавата част от хелоуинския реквизит е на границата с извратеното и отблъскващото и българинът не би я допуснал у дома. За българина Хелоуин не е домашен, семеен празник. Дори за сакрален празник като Коледа българинът рядко украсява фасадата на дома си, и то през последните години. Украсата е интериорна. Какво остава за Хелоуин, приеман (и това е естествено) у нас за чужд, шеговит празник. Българинът не очаква на Хелоуин на вратата му да позвъни съседката, дегизирана в мини-рокля на френска прислужница и да извика "Почерпка или пакост". В САЩ Хелоуин е локализиран в дома и на улицата. В България локусът на празника е публичното пространство - улицата, клубовете, англоезичните езикови училища. Както посочва български сайт, за Хелоуин у нас са характерни артпрояви: в големите кина - досреднощни филмови маратони на ужасите, клубни маскарадни партита, LARP демонстрации. В потвърждение на идеята, че празникът не е лошокачествено копиране, са тазгодишните прояви: гостуването на известни DJs във военноисторическия музей в София, възпроизвеждане в софийски клуб на бала у Сатаната от "Майстора и Маргарита" на М. Булгаков, разиграване в друг клуб зомби клипа на М. Джексъновия "Трилър", LARP демонстрация и жонглиране с факли в Бургас и т.н.

Предполагам, че под влияние на Хелоуин са се зародили холивудските персонажи Батман (Човекът-прилеп) (и съпътстващата го Жена-котка) и Спайдърмен (Човекът-паяк). И двамата герои спасяват хора и по време на вечерен градски празник. Дали въплъщават опитомените човешки страхове или са екстраординерно маскирани, за да се справят адекватно със силите на злото, Батман и Спайдърмен притежават свръхспособности, насочени в полза на доброто и са любими герои на милиони деца по света. Радват се на завидна популярност, увековечени в комикси, анимационни и игрални филми, дрехи, учебни пособия, играчки и какво ли още не.

Хелоуин в САЩ се е променял с годините. В началото на ХХ в. е бил бумът на картичките, декорациите, статуетките. 50-те години на ХХ в. широка популярност придобиват страшните костюми за празника. Декорациите преживяват ренесанс от 90-те г. на миналия век. Резултат от главозамайващата комерсиализация са костюмите на арабски терористи, пожарникари, полицаи, военни, станали хит след атентатите на 11.09.01 г.; както и психотестове, които "улесняват" избора на костюм; празничния бюфет ("пица на ужасите", "тостер с червеи", напитки "синя отрова", "зомби-коктейл"). Целева група на Хелоуин индустрията са децата и групата до 40 г. Всяка година се харчат милиарди долари за костюми, перуки, атрибути, лакомства, декорация, картинки и мелодии за GSM-и, Java игри… Глобализацията, комерсиализацията водят до световна популяризация на празника.

Тези процеси заливат и България. На българския пазар се предлагат костюми, аксесоари, сладкиши във вид на духчета… Песимистите у нас анализират Хелоуин като "троянски кон" за манипулирането ни (мнение във форум) или като "канал за отприщване на потисканите страхове, който може да насочи човек към лошата и тъмна страна на живота" (четем в електронното издание на Радиотау - радио за съвременна християнска музика). Оптимистите разсъждават, че Хелоуин "трансформира извечния ужас от смъртта в безобидната символика на гротеската. Това е нощта, която налага утвърждаващата сила на живота над мрачната символика на отвъдното. Карнавалното доминира над печалното: Хомо луденс (играещият човек) над Хомо долорозус (скърбящия човек)" (Аглика Георгиева в броя на в. "Новинар" от 1.11.2007 г.).

Макар доброволецът от правителствена организация, каквато е Корпусът на мира, в ямболското училище да е инструктиран да популяризира американския вариант на Хелоуин в България, не мисля, че българите сме "безкритични консуматори" (цитат от форум) на предлаганата американска традиция. Множеството негативни коментари в мрежата по отношение на Хелоуин в България имат основание донякъде. Изказват се мнения, че в учебната програма липсва изучаване на българските традиции, а нововъведените американски "ни обезличават и улесняват манипулирането ни". Основателно е настояването за изучаване в училище на българските традиции. Което не опровергава факта, че празнуването на Хелоуин като карнавал е приятно, атрактивно и… релаксиращо. Хелоуин в училището, което посетих, вмести конкурси, игри, карнавал. И съвсем не всички деца бяха със страшни костюми. Пипи Дългото чорапче, кукер, принцеси допринасят за позитивната атмосфера на празника. Кукерът - и за побългаряването му, несъзнателно успоредил функционално родствени празници. В паралел с Хелоуин кукерските игри, превърнали се днес в зрелищно шествие, въпреки че също са поизгубили от дълбинния си смисъл, биват възприемани сериозно, с тежестта на български традиционен празник. Кукерските игри са свързани с продължителна подготовка, изработка на костюма и маската, репетиции. Повърхностността, в която е упрекван Хелоуин, е начин за отпускане, разтоварване, приятно времепрекарване. В Япония, например, където цари желязна дисциплина, Хелоуин бива приет особено радушно като ексцентричен отдушник на натрупаното напрежение. Може по отношение на Хелоуин атрактивност да е синоним на повърхностност, но разтоварващият ефект присъства, стига да не се прекалява със хорър-стилистиката на празника.

Хелоуин в България печели нови привърженици. Но децата и младежите - основните празнуващи го, подминават мимоходом чисто българския Ден на будителите на 1.11. На този ден почитаме паметта и делото на българските просветни дейци. Смущаващо е пренебрегването на българския значим празник за сметка на привнесения. Причините са в недостатъчното огласяване Деня на будителите и не дотам интересните прояви на този ден. В това отношение решение е по-скоро далновидна стратегия относно Деня на будителите, отколкото хули по адрес на Хелоуин.