|
Супермаркетът като терен или антропологичен поглед към опаковките
Вихра Баева
Какво може да открие антропологът в един супермаркет? Какво всъщност опаковат опаковките? Какво могат да ни кажат те за съвременната култура и общество, ако се опитаме да ги четем като текстове? Има ли фолклор в супермаркета? Всички тези въпроси насочват към едно изследователско поле на границата между икономика и култура, което антропологията все още не е проучила и разпознала като свое и което поставя нови предизвикателства пред учените.
Ще представя на вашето внимание една интересна американска статия, която навлиза в тази проблематика, анализирайки опаковки на зърнени закуски, след което ще хвърлим поглед към един български супермаркет и по-специално към към рафтовете с кисело мляко и лютеница, за да видим доколко и как традицията, миналото, фолклорът и идентичностите присъстват и се употребяват там?
Автор на статията е млада американска антроположка, Лесли Кадиш, наскоро завършила от Университета в Тексас, Остин. Текстът е публикуван в “Американа. Списание за Американска популярна култура” (Americana: The Journal of American Popular Culture (1900-present), Fall 2004, Volume 3, Issue 2.) и може да бъдеоткрита на интернет адрес
http://www.americanpopularculture.com/journal/articles/fall_2004/kadish.htm
Заглавието гласи: ReadingCerealBoxes: Pre-packagingHistoryandIndigenousIdentities, за което предлагам българския превод Прочит на кутиите с корнфлейкс[1]: Пакетиране на история и автохтонни идентичности. За мото на статията е избран цитат от стихотворението “Супермаркет в Калифорния” на Алън Гинзбърг от 1955:
In my hungry fatigue, and shopping for images, I went
Into the neon fruit supermarket
[В гладно изтощение, тръгнал на пазар за образи,
влязох в супермаркета на неоновия плод] [2]
Пълният текст на статията можете да изтеглите оттук.
| 
