Екипът на проект ИТЕФА включва
Божидар Алексиев,
Миглена Иванова,
Веселка Тончева,
Николай Вуков,
Вихра Баева,
Мариянка Жекова.
доц. д-р Божидар Алексиев – работи в секция „Балкански и славянски фолклор” на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – при Българската Академия на науките.
Проучванията и публикациите му са посветени на различните форми на изява на религиозното в традиционната и всекидневна култура, както и на проблемите на идентичността.
- Автор е на монографията Фолклорни профили на мюсюлмански светци в България (2005). Други по-важни публикации със сходна тематика са: Къз Ана Султан и проблемът за женското начало в ислямския мистицизъм (Български фолклор, 2003, № 2-3, 104-117); Към проблема за имената на хетеродоксните мюсюлмански светци, почитани в България (В: Проблеми на българския фолклор, т. Х. Фолклор, идентичност, съвременност, 2005, 384-390).
- Един характерен мотив, срещан в легендите за св. Иван Рилски, е проучен в Гонени светци, нежелани чудеса (Български фолклор, 2002, № 2, 21-35).
- На взаимодействието наука-общество е посветена студията Родопското население в българската хуманитаристика (В: А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Мюсюлманските общности на Балканите и в България. [Т. 1.] С., 1997, 57-103).
- Конструирането на границите между мюсюлмани и християни на Балканите е изследвано в статиите: Новата джамия в с. Чепинци (В: Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите и в България. Т. 4. Ислям и култура. С., 1999, 110-123); Балкански употреби на идеята за прогреса в дискурси и представи за другите (Български фолклор, 2005, № 1, 22-29).
гл. ас. д-р Миглена Иванова работи в секция "Антропология на народното изкуство и визуалните форми" към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Телефон: (0887) 320 031; (02) 979 6370.
Тел./Факс: (02) 870 42 09.
Е-mail: miglenadi@abv.bg; migenadi@yahoo.com.
Сфери на научен интерес: градска антропология, антропология на съвременността, история и теория на антропологията, етнологията и фолклористиката, нематериално културно наследство, визуална антропология.
Образование:
1995-1998 – докторант в Института за фолклор - БАН, докторска степен присъдена през 1999 г.
1997-1998 – магистърска програма към Департамент “Югоизточноевропейски изследвания”, ЦЕУ - Будапеща, присъдена магистърска степен.
1983-1988 – специалност “Българска филология” (втора специалност – “Английски език”), ФСФ, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, присъдена магистърска степен.
Подбрани публикации:
Ivanova, M. “Representing the Bulgarian Nation and its regions. Uses of traditional culture as heritage – the case of Kavarna”. - In: “The Politics of Heritage and Regional Development Strategies. Actors, interests, conflicts”, editors Sebastian Schröder-Esch and Justus H. Ulbricht (под печат).
Ivanova, M. “NYC Graffiti as an Indicator of Growing Global Cultural Influences in Post-Socialist ”. – In: Annual Review of New Europe College , 235-260.
Ivanova, M. “Native Comments and Interpretations of the Gagauz Folk Song about St. Alexius”. - In: Early Christian Saints, eds. I. Dobrev, M. Dimitrova and A. Angusheva-Tihanova (под печат).
Иванова, М. (в съавторство с Н. Вуков). Михаил Арнаудов и неговите изследвания за автентичността на тленните останки на Г. С. Раковски. – В: Михаил Арнаудов – ученият и човекът, ред. Р. Кунчева, А. Георгиева, В. Тончева, В. Балевски. София, Издателство на БАН, 2006, 122-136.
Иванова, М. Визуални свидетелства за Варненските гагаузки и за техните шалвари. – В: Брегът – морето – Европа. София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2006, 122-136
Иванова, М. Младежки способи за изразяване на схващания в публичното пространство на посткомунистическа България. – В: Девети симпозиум по проблемите на фолклора. София, Издателство на БАН, 2005, 111-116.
Иванова, М. (в съавторство с М. Сантова, А. Георгиева, Д. Кауфман, Л. Пенчева, Е. Анастасова, В. Матеева, А. Щърбанова, Р. Братанова, С. Лозанова, И. Станоева и Е. Грънчарова). Живи човешки съкровища. Living Human Treasures in . София, Издателство на БАН, 2004. Електронният вариант на публикацията се разпространява на CD и на сайта http//:www.treasures.eubcc.bg.
Иванова, М. Писмени свидетелства за варненските гагаузки и за техните шалвари. – Български фолклор, № 3, 2004, 83-94.
доц. д-р Веселка Тончева – е етномузиколог и работи в секция “Антропология на музиката и танца” на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската Академия на науките.
- Нейните научни интереси обхващат широк диапазон – от изучаване традиционните форми на музикалния фолклор, до осмисляне трансформациите му в съвременността. Докторската дисертация (2000) на Веселка Тончева е първото цялостно и детайлно проучване на традиционната песенност и инструментална музика на една конфесионална група – българите мюсюлмани в Тетевенския Балкан.
- Резултат от изследванията на Тончева в областта на медиите е изследването на формите на представяне на музикалния фолклор в програмите на националните телевизии в България и Македония.
- Последният проект, по който работи, е свързан с ролята на етномузиката за националната идентичност на българите, живеещи във Виена.
- Автор е на монографията Фолклористът Николай Кауфман (2005).
- От 2000 г. работи и като сценарист и автор на музикални и фолклорни предавания в БНТ.
доц. д-р Николай Вуков (род. 1971 г.) работи като доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Има защитени две докторски дисертации – по фолклористика към Институт за фолклор (2002 г., тема: “Родствени отношения в българския юнашки епос”) и по история към Централноевропейския университет, Будапеща (2005 г., тема: “Паметници между живота и смъртта. Памет и репрезентация в паметниците след 1944 г. в България”).
Специализирал е в Дом на науките за човека, Париж (2007 и 2002 г.), Свободен университет, Берлин (2005-2006 г.), Колеж за висши изследвания, Берлин (2003 г.), Колеж “Нова Европа”, Букурещ (2001-2002 г.), и Департамент по югоизточноевропейска история, университет “Карл Франценз”, Грац (2000 г.). Бил е участник в Международен екип на Европейската Научна Фондация за бъдещето на хуманитарните науки (Лисабон, 2007 г.), в Летния Институт на Фондация “Гети” (Истанбул, 2006 г.) и в Лятното училище по културно наследство (Ваймар, 2006 г.).
Представял е доклади на много международни конференции, сред които: “Паметта в трансдисциплинарните изследвания” (Тарту, 2007 г.); “Европейският град в сравнителна перспектива” (Стокхолм, 2006 г.); “Преоткриването на балканските идентичности” (Истанбул, 2006 г.); “Паметта за социализма – между носталгия, амнезия и алергия” (Берлин, 2005 г.); “Политика, история и култура на Югоизточна Европа” (Харвард, 2005 г.), “История и визуална култура в Европа след 1918 г.” (Лайпциг, 2003 г.) и др.
Николай Вуков е участвал в редица международни проекти, сред които: “Смърт и памет в източна Европа, 1945-1956” в сътрудничество с Института за Източна Европа към Свободния Университет, Берлин (2005-2006 г.); проект към Програма Академично сътрудничество (AFP - HESP), Институт “Отворено общество”, Будапеща; “Роли, идентичности, хибриди” към Центъра за академични изследвания, София (2005-2006 г.,); “Югоизточноевропейски идентичности: трансформации и перспективи” в сътрудничество с Института за югоизточноевропейски изследвания, Румънската Академия на Науките (2004-2006 г.) и др.
Областите на научните му и изследователски интереси включват: историческа антропология на смъртта и възпоменателните ритуали; паметници и музеи през периода на социализма и след 1989 г.; антропология на родството и семейството; фолклорен епос и исторически предания. Работи върху монография за промените във възпоменателните практики след Втората световна война в Източна Европа.
Сред основните му публикации са:
- “The Unmemorable and the Unforgettable: Museumizing the Socialist Past in Post-1989 .” In: Sarkisova, O., and P. Apor, eds., Visions after the Fall: Museums and Cinema in the Reshaping of Popular Perceptions of the Socialist Past. Central European University Press, 2007;
- “Les monuments socialistes et le discours sur la mort en Bulgarie après 1945.” In: La Nouvelle Alternative. Vol. 20, n. 66-67, octobre-décembre 2005, 63-79.
- “Monuments beyond the Representations of Power: Monuments of the Socialist Past in Post-1989 .” In: Bartetzky, A., M. Dmitrieva; S. Troebst, eds., Neue Staaten – neue Bilder? Visuelle Kultur im Dienst staatlicher Selbstdarstellung in Zentral- und Osteuropa seit 1918. Köln etc., 2005, 211-219;
- “Death and Vitality in the Monuments of the Socialist Past in
Eastern Europe .” In: New Europe College Regional Program Yearbook, Bucharest, 2002, 253-298.
- “Побратимството като комплементарна форма на родство в българския юнашки епос.” - В: Фолклор, идентичност, съвременност. Проблеми на българския фолклор, т. 10, С., БАН, 2005, 437-443;
- “Идентичността на мъртвите: родствени отношения и тяхното разпознаване в българския юнашки епос.” - Български фолклор, бр. 1, 2005, 49-58;
- “Невястата като медиатор и дар: аспекти на “женското” родство в българския юнашки епос.” - Български фолклор, бр. 2, 2002, 17-29;
- “Родството в антропологическия дискурс. Основни теории и подходи при изучаването на родствените отношения.” - Българска етнология, бр. 2, 2002, 5-22.
доц. д-р Вихра Баева
гл. ас. д-р Мариянка Жекова – през 1996 г. завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с магистърска степен, а през 2005 г. защитава дисертация на тема „Наративни модели в българската традиционна култура. Селищни истории“ и получава научната и образователна степен „доктор‘‘. От 2006 г. е научен сътрудник в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската Академия на науките.
- Нейните изследователски интереси са насочени към областта на колективната памет и устните и писмени наративи-носители на селищни истории.
- Сред по-значимите публикации на М. Жекова са статиите: Наративни модели на (не)своя свят (В: Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди, С., 2000) и Селището - живот и невъзможност за живот (В: Коментар, интерпретация, възможност за четене, С., 2001).